Енергийна медицина с Дона Идън - Български сайт

За Дона

От книгата

Енергийна медицина

Дона Идън

    Личното ми навлизане в целебния процес

Мама ми е разказвала, че съм се родила усмихната и първата енергия, за която имам спомен, е тази, преливащата в усмивка. Когато се усмихвам, изобщо не изглежда, че аз се усмихвам, а сякаш енергията ме усмихва. Обичам да усещам нейното преминаване през лицето ми, страните, очите и проникването й в цялото ми същество. Усмивките и смехът са вашите най-светли прояви. Ако успеете да изпратите тяхната енергия навътре, по цялото си тяло, ще имате неизчерпаем източник на радост и на стабилно здраве. И ако настоящата книга ви запознава с много видове енергия, то тази на радостта, която преминава в дълбока усмивка, никак не е за пренеб­регване. Тя е естествена и мощна оздравителна сила и щом изчистите и ба­лансирате различните енергийни системи в тялото, вие й отваряте широко вратата, за да засияе в цялото ви същество.

Написването на тази книга се дължи, от една страна, на работата ми с енергиите на хората, а, от друга, на факта, че преодолях серия от лични здравословни предизвикателства. Родена съм с шум на сърцето, на петгодишна възраст се разболях от туберкулоза, минах през ужасни алергии от храни и сенна хрема, на 16 години развих начални симптоми на мултиплена склероза, в късните си 20 години имах лек сърдечен пристъп, в началото на трий­сетте получих остра астма, на 34 години имах злокачествен тумор на гърдата; междувременно винаги съм страдала от хипогликемия.

Наред с това съм се родила с лек характер и минах през всички тези трудности с бодра стъпка. Твърде рано разбрах, че общоприетите принципи не винаги важат за мен и се наложи да използвам тялото си като лаборатория.

Аспиринът предизвикваше у мен главоболие, хапчетата за сън ме държаха будна, а от плодове и зеленчуци пълнеех. Лекарите също не успяха да постигнат кой знае колко голям успех с това тяло, което очевидно не се подчи­няваше на никакви правила.

Както вече казах, след 30-ата ми година здравословното ми състояние доста се влоши. Оттеглих се на остров Фиджи, за да водя природосъобразен начин на живот. Още в началото на престоя ми обаче, ме ухапа отровно на­секомо и тъй като имунната ми система беше силно отслабнала, нямах ни­какви съпротивителни сили срещу ухапването. Чувствах се много зле и пос­тоянно изпадах в кома. Направо си отивах.

Шаманите от съседното селце Ватукараса разбрали за тежкото ми състояние и дойдоха при мен, като ми предложиха да ме лекуват. По няколко пъти на ден ме заравяха в пясъка до шията и ме оставяха така за дълги часове в продължение на две денонощия. Вярваха, че пясъкът ще извлече токсините от тялото ми. Наистина оздравях. Това беше един от повратните моменти в живота ми, които ме насочиха към лечителското поприще.

Още на Фиджи възстанових напълно здравето си. Със семейството ми живеехме като диваци, далеч от най-близкия град. Всеки ден се къпехме в океана. Хранехме се с плодове от хлебни дървета, които събирахме от земята, и с риба от морето. Не обработвахме нищо. Нито пък консервирахме. Всичко беше естествено. Нямаше газове от коли и химикали. Живеехме спо­койно, без да бързаме за никъде. Нямаше надпревара и стрес. Нямаше радио, вестници, телевизия. След известно време даже не бях сигурна дали Съединените щати все още съществуват.

Живеейки по този изключително прост начин, сред живата природа, оздравях напълно. Това беше реминисценция на събитията от детството ми. Майка ми заболя от инфекциозна туберкулоза, а аз бях едва на четири години. Приеха я в интензивно отделение, без надежда, че ще оживее. Баща ми я довеждаше понякога у дома, но цялото ни семейство беше под карантина. На петгодишна възраст и аз се разболях. На майка ми й бяха казали, че без пеницилин до края на живота си просто няма как да оцелее. Вместо това тя премина изцяло на естествени храни и големи количества витамин С. Отглеждахме кокошки, за да имаме винаги пресни яйца. Баща ми засади градина и ядяхме пресни зеленчуци. Всичките ни храни бяха чисти. Бяхме здра­ви. По същия начин на Фиджи всичко беше прясно и аз отново се почувствах в отлична форма.

Когато обаче през 1977 г. се завърнах в Щатите, станах жертва на култу­рен шок. Чувствах се почти мъртва от химикалите в храните. Усещах вкуса на опаковката, в която са били съхранявани и най-здравословните продукти. Усещах химикалите в дрехите. Исках да избягам в някое малко градче, далеч от замърсяванията. Исках да отглеждам дъщерите си в един чист свят. Но бракът ми се оказа на изчерпване и не знаех как ще продължа да живея.

Макар че лечителската работа беше в природата ми, не съм и допускала, че способността ми да виждам и чувствам енергията ще ме доведе до дълготрайна и успешна кариера. Имах колежанско образование с много добра диплома, но чувствителността ми беше в разрез с общопроетите възгледи за здравето, базиращи се повече на наученото от дисекции на трупове, отколкото на познанието, което може да се извлече от живите енергии на тялото.

Скоро след завръщането ми от Фиджи, благодарение на едно от най-удивителните „съвпадения" в живота ми, попаднах на курс за инструктори към „Допир за здраве", воден от Гордън Стоукс и Шанти Дюрий. В началото на 70-те години д-р Джон Тай, в сътрудничество с основателя на приложната кинезиология д-р Джордж Гудхарт разви здравно-образователна система за лежащо болни, наречена „Допир за здраве". Обединявайки китайската меди­цина с емпиричните западни техники, приложната кинезиология и нейното отроче „Допир за здраве" представляват жив синтез от лечебните практики на двете култури. Много от техниките, представени в книгата, са адаптации на двете системи.

За тези методи на лечение научих от срещата ми с една жена, която носе­ше тениска с нарисувана ръка и думите „Допир за здраве". Когато я попи­тах какво е това, единственият й отговор беше:

— О, това е нещо уникално, следващата седмица отивам на курс за инструктори към „Допир за здраве".

Сякаш светкавица премина през мен. Все още не знаех нищо за „Допир за здраве", но се чух да казвам:

— Аз също.

Тя ми даде телефонен номер. Обадих се в офиса и поисках да ми изпратят информация. Те направиха една от онези грандиозни грешки, които преобръщат съдбата на човека. Изпратиха ми писмо, с което ми благодаряха за успешното завършване на първоначалния курс на обучение в „Допир за здраве", който се явяваше задължителен етап, за да попаднеш в курса за инструктори. А такъв започваше следващия вторник. Заминах веднага. Всички други курсисти, освен мен, вече имаха стабилна основа в системата „Допир за здраве".

Макар да нямах никакъв опит в алтернативните практики, почувствах, че съм се върнала у дома, при нещо толкова познато и близко. Курсът бе изключително полезен за мен. „Допир за здраве" ми даде структурата, която подреди интуитивната ми същност, и легалността да работя с енергиите, които виждах и усещах от дете. Те прилагаха мускулно тестуване, което аз наричам още енергийно, и това ми даде инструмента, за да мога да демонстрирам на клиента или ученика видяното от мен.

Обучението беше много интензивно. Завърших го във вторник, а в петък същата седмица започнах първия си курс като водеща. Аз и другата завършила заедно с мен възпитаничка, Хейзъл Улрих, поискахме десет долара за целия уикенд обучение. Казах на курсистите си:

— Досега не съм водила никакви курсове и затова този е толкова евтин. Ниската цена ми дава глътка въздух и чувството за сигурност, ако допусна грешки, докато се опитам да ви предам онова, което зная.

Признах си, че съм начинаеща, и пристъпих към преподаването на енергийното лечение.

Впоследствие изкарах курс по лечебен масаж, за да имам официално пра­вото да „пипам" хората. Колежът по холистични науки „Мюлер" в Сан Ди­его имаше строги изисквания, поради което научих много за анатомията, физиологията и за други форми на терапевтичен допир. Изпитът ми за лечебен масажист в Сан Диего през 1977 г. премина, ако искате вярвайте, под надзора на групата срещу порока. Целта беше да не допуснат проститутки да станат професионални масажистки. Изпитите не са силният момент в характера ми и бях изнервена, когато дойде датата на събитието. Насаме в ста­ята с грубия навъсен офицер, очаквах да разбера дали ще ми задава въпроси или ще ме накара да му правя масаж. Вместо това той каза:

- Дайте да видя ръцете ви.

Погледна ги и рече:

- Минавате.

- Как така? - попитах го.

- Нямате маникюр и лакирани нокти - отговори той. - Значи не сте проститутка.

Въоръжена с този съмнителен сертификат за правоспособност, започнах частната си практика. Тя и преподаването се превърнаха в моя основна професионална дейност през следващите двайсет и повече години. Заедно със собствените ми физически заболявания и начин на живот, насочен към търсене на средства за тяхното облекчаване, с усърдие изследвах начините, чрез които да помогна на хората да балансират своите енергии и да ги излекувам от болестите им. Много от клиентите ми страдаха от проблеми, които не се поддаваха на конвенционалните методи за лечение. Двайсет и двете години работа с тях ми помогнаха да проникна дълбоко в сложните дебри на енергийното лечение, както и да се подготвя за написването на тази книга.

 

Енергийната кинезиология - моята емблема за енергийна медицина

Отношението ми към думата „лечител" е двойствено. Смисълът включва да извършваш нещо върху някого, да оказваш влияние върху него, а така лечителят се отделя от лекувания. За мен целебната връзка е нещо свещено, разглеждам я като основна - ръководеща тялото, ума и душата.

Приемам обаче идеята за ранения лечител. Моята лична здравословна съдба би могла да послужи като афиш на правилото: „Преподаваме онова, което самите ние трябва да научим". Също така знам, че докато лекуваш себе си, откриваш неща, които никой друг не би могъл да ти покаже. Това е едно дълбоко потъване в основите и извора на живота и съвсем естествено но­си със себе си съчувствие към хората, изплашени за здравето си и търсещи с надежда плодовете на твоя опит.

От момента на запознаването ми с методите на „Допир за здраве" имах възможността да се сблъскам с много други пътища за неконвенционално лечение и отвсякъде взимах по нещо и изграждах собствените си принципи, тъй като не обичам готовите формули. Освен това всеки човек е уникален; всеки пациент ме отвежда на оздравително пътешествие, по чийто маршрут никога преди не съм минавала. Трудно ми е да дам определение за метода си, понеже съм заимствала от много източници, а и много е излязло от дълбините на интуицията ми. Най-накрая се спрях на термина „енергийна кинезиология", от респект към метода за мускулно тестуване, чийто откривател е кинезиологията.

През мен постоянно протича свеж поток от информация за енергията и лекуването и с всеки следващ клиент опитът ми расте. Изключително ценя възможностите на тялото и съм уверена, че то има способността да се самовъзстановява. Така е конструирано, че отпушите ли оздравителните му си­ли, те сами ви довеждат до цялостното излекуване. Не само личността или душата иска да се почувства по-добре. Тялото търси изцелението и всяка клетка е белязана с невероятна интелигентност и сила на духа. И ако ние всички понякога се нуждаем от външна помощ или насока, излекуването е изцяло вътрешен процес.

Уебсайт в alle.bg